ДИМИДИУМ (2) – първи плач, последна усмивка

Published on 09/02/2018 1 Comments

„Кибритлийската направихме драконче” каза Монката, който дължи бира на Брат’чеда Лари. Дирижабъл в небето над нас, То не е толкова страшно, респект за Жокера, цвете за момите, както и преди, ние си седим в морската и си лафим пийвайки бирички, живи сме, Йо! Бумеранга е за всички, да си знаете... Графа „сезонни” и отлитаме с крила от кадастрон...